Защо?
Или поне останах с впечатление, че това е една от темите по журналистика в СУ. Обожавам есета. Не знам защо, но като че ли ме освобождават. И едновременно с това ме притискат, защото рядко имам ясно обособено мнение. Особено на такива теми. Което и гениалното в случая. “Защо?” е въпрос, който може да се зададе за абсолютно всичко. Полтическо състояние, моментно физическо или психическо състояние. Може да разглежда като отделна дума, като цяло изречение. Притискаме това, че като чуя “Защо?” мога да разсъждавам над всеки един от по-горе изброените аспекти. При това без да се мъча да измисля нещо конкретно…
Защо? Еми защото така, ебати…това е въпрос, който като че ли в днешно време може да се отговори само по този начин. На 50% от хората не им се занимава да обяснят, 40% те смятат за прекалено тъп или за човек под тяхното ниво – 40% не те смятат за достоен за отговор. 5% са прекалено вглъбени в себе си, че да погледнат реалистично. Останалите 5% се намират прекалено трудно, за съжаление.
Лично аз се смятам за извадка от последните 5%. Колко съм прав обаче времето ще покаже. Факт е обаче, че едно “Защо?”, зададето в правилният момент може да промени всичко, независимо дали ще последва отговор след това. Иска ми се да вярвам, че повечето хора задават въпроса не като въпрос. Не като любопитсво, не от псевдо-уважение. Искаме се “Защо?” да се зададе като дума, която би помогнала на човека отсреща да осмисли поведението си. Лично на мен не ми дреме “защо” е станало нещо. Гледам на себе си като на човек, който се стреми да не се вкопчва в миналото и се опитва да изгради идеята си за бъдещото. А ако се вкопча в едно “защо” постигам точно обратното на това, което целя. Иска ми се шибаният въпрос просто да помогне на отсрещния. Отговор не ми е нужен стига човекът да си отговори сам и да осмисли своята позиция, своето действие и своето желание. Да осъзнае къде е сбъркал, ако е сбъркал. Да осзънае искреността на действията си. И ако тази искреност липсва, да преустанови действията си.
За мен “Защо?” е въпрос до определена възраст. Едно дете психически изпитва тази нужда, докато разбере основите на света, да се докосне до някаква мизерна степен, до това как работи всичко. Когато това дете се запознае с основата, тогава вече въпросът еволюира в една по-висша форма, която е нужна на детето, не за да изгради света из основи, а да изгради себе си. Да намери мястото си там, кой ще е не най-правилният път, по който ще поеме. Как ще живее така, че да се чувства добре, заедно с хората около него. Не приемам “Защо?” като въпрос… “Защо?” е началото на пътя към себеоснаването…
Leave a Reply