Staying awake to chase the dream…tasting the air you’re breathing in…
Нежна и прекрасна. Ефирна и неуловима красота обгръщаше ежедневието ми. Достатъчно тайна за да успее да се скрие от пошлостта стелеща се наоколо, но достатъчно видима, за да успея да се докосна до нея дори за секунда.
За пръв път, се чувствах жив, изпълнен с надежда и пазен от нежното було, което ме беше обвило. Съзнателно или не съзнателно. Разхождах се и гледах света около мен. Нямаше мръсотия, нямаше кал, нямаше я тази гадост, която стелеше земята, от време което вече не помнех. Всичко това беше заменено, подновено и изкривено от призмата на малката красота, на която се уповавах. Радвах се, дишах, живеех и виждах, света такъв какво исках да виждам. Такъв какъвто трябва да бъде и такъв какъвто всеки един човек, грешен или безгрешен заслужава да зърне дори за секунда. А аз, щастливецът, витаех там, достатъчно дълго, за да осъзная, че този свят не ми се напускаше. Независимо дали ме приемаше или не. Не бях в свят. Бях в една вселена от емоции, чувства и картини, породени от бушуващите урагани на две съзнания, между които така отчаяно исках да видя искриците. Потъвах все дълбоко, все по опиянен и като дете се опитвах да плувам. Да плувам, но не за да избягам. Да плувам за мога да усетя истинския ритъм на океана, в който се намирах. Исках го.
Leave a Reply